Меренге
Меренге е латиноамериканска музика, един от многобройните ритми популярни в наши дни в страните от Карибския регион, а също така и бърз танц. Меренге има повече от стогодишна история, но видът, в който го познаваме днес, съществува сравнително от скоро. Промените във времето са дълбоки – от фолклорна музика меренге се превръща в комерсиално направление; съответно променили са се и текстовете и маниера на изпълнение. Тази музика и танц отдавна са излезли от пределите на своята родина и са стигнали до САЩ и Европа, отчасти благодарение на това, че голям брой от изпълнителите живеят именно там.Странна смесица от африкански и латиноамерикански музикални традиции, меренге не прилича на останалите карибски ритми като салса, кумбия, мамбо, сон, калипсо. Привлекателното в него е веселото звучене. Много хора признават, че при звука на меренге много трудно могат да останат на място.
Ако искате да свирите меренге, ще ви трябват поне още четирима приятели за петте характерни инструмента – тамбура, гуира, саксофон, акордеон и тромпет. Да не забравяме и поне един гласовит певец. Гласовете на жителите на карибския регион придават на песните меренге особен колорит. “Карибските гласове” се отличават с височина на тона, като трудно се познава от пръв път дали пее мъж или жена. Изпълнителите не винаги притежават неповторими вокални данни, но приятният тембър на гласа компенсира тяхното отсъствие.
Танцът меренге
Меренге е един от най-динамичните латиноамерикански танци. Той естествено се танцува по двойки в такава близост, че непознатите стават приятели за броени минути. Има различни начини за танцуване на меренге. Може да се танцува самостоятелно или по двойки, близко прегърнати или по-раздалечени (когато някой се стеснява).
Меренге не е спортен танц. Затова в него няма нужда да правите резки движения, неуместно изглеждат и заучените предварително фигури, изпълнявани механически. Колкото по-естествено се движите толкова по-добре изглежда отстрани. Импровизирайте колкото може повече и спазвайте единственото изискване – не изпускайте ритъма. Именно затова меренге е много популярен танц в нощните клубове и дискотеки – защото не е нужно човек да е професионалист, за да го танцува.
Съвсем малко за историята на меренге
За произхода на меренге съществува спор. Ето трите основни версии за възникването му:
- Първото меренге съчинил и изпълнил Хуан Батистута Алфонсека, доминикански композитор, диригент на военни оркестри и автор на първия химн на Доминиканската република (Flerida de Nolasco)
- Първото меренге прозвучало като триумфална мелодия след битката при Таланкере (1844 г.), където доминиканските войски победили хаитяните.
- Меренге произхожда от разпространената по онова време кубинска мелодия на име “упа” (upa habanera). В Доминиканската република упа пристига от Пуерто Рико в средата на миналия век.
В началото на 20-и век възникнало движение за възраждане и утвърждаване на меренге. За целта текствоете, съпровождащи музиката, трябвало да се избавят от вулгарните изрази. Успех бил постигнат през 1930 г., когато Рафаел Трухильо, кандидат вицепрезидент, поканил за своята предизборна кампания оркестри, които изпълнявали традизионно меренге. Значителна роля в популяризацията на меренге имало и радиото.
Така меренге отново завладяло народните симпатии. По същото време музикантите с класическо образование правели опити да разнообразят мелодията да съчинят прилични текстове. Възникнали трети вариант на танца – памбиче (от Palm Beach), който бил изкривен от танзувалните възможности на американските моряци (в 1916-1924 г. територията на Доминиканската република била окупирана от американски войски).
Възникване на танца
Меренге стремително завладява симпатиите на доминиканското общество и постепенно измества няколко други ритми като тумба например. Тумба бил доволно сложен танц, изискващ значителни физически усилия. Относителната простота на меренге бързо превзела привържениците на тумба.
В онези времена, танцът меренге представлявал в общи линии следното: мъжът и жената, прегръщайки се извършвали движения в различни посоки и се въртели наляво и надясно. Това се наричало “салонно меренге” (merengue de salon) и в него партньорите никога не се разделят. Съществувал и друг вариант на този танц – “меренге с фигури” (merengue de figura), където танцуващите правели множество “украшения” на движенията, но и в този случай партньорите не се разделяли.
Полезни съвети за начинаещи
- Подберете си удобни обувки и дрехи. Танцувайте с обувки с нисък ток – меренге е доста бърз танц и с високи токове лесно се получават контузии. Дрехите не трябва да ограничават движенията ви.
- Изберете подходяща музика. Не танцувайте на много бърза или много бавна мелодия, а също така избягвайте песни, при които ритъма се ускорява или забавя в хода на изпълнението. Музиката ще ви управлява сама, така че гледайте ритъмът да бъде отчетлив.
- В началото на своето обучение, по възможност танцувайте с партньори с приблизително еднакъв ръст като вас. Така ще избегнете проблеми при завъртанията.
- Най-важното – не се притеснявайте да експериментирате! Някои хора научават известен брой фигури и правят само тях. Те ще ви кажат, че меренге е скучен танц. За да не стане така и при вас, измисляйте сами нови движения.